автор: go4o

Каква дата, а? Колкото и да е странно, за трети ден сме в Слънчев бряг. Спахме в уютна квартирка. С басейн. Безплатно. Приюти ни едно добро лудо момиче, което дори не ни познаваше. Имаше телевизор.
Като станех сутрин не ми се ходеше никъде и обикновено си говорехме до обяд преди да излезем. Беше прохладно, а ние седяхме на един мек диван. Имаше кабелна телевизия. Но сега сме на едно клош място с раниците. Митко хапва зеленчуци. Аз след малко ще ям шкембе. И сам ще направая шкембе. Хората ни гледат странно, ама те винаги си гледат като утрепани. Имаме среща в 16.30. После вероятно ще ходим на Иракли. Срещу нас е тризвездният хотел „Верис”. Тук има бая хотели. Ако имате курсова работа за хотелите, тук има материал поне за няколко. Стотин. Курсови. Не хотели. Ама те и хотелите са толкоз. Абе няма значение. Гадно е като зациклиш на някоя тема и не можеш да се измъкнеш. Опа! Няма ме! AVI MC имаше някаква песен – „В кой е плана за измъкване”. В клипа участва Део. Там танцува малко смешно и все още не е известен. А Митака яде домат. Дразни се, че пиша какво прави. Нормално. Ама аз го и снимах на клош-мястото. То е някакъв изоставен сервиз за асансьори. Някои хора ги е страх от асансьори. А преди да тръгна на път гледах една серия на Монк, където имаше убийство в асансьор. А Монк играеше хазарт и се беше пристрастил. Винаги печелеше. Нещо се отвлякох от темата за Слънчев бряг. Ще поискам откуп. Хаха. Тъпо, както би казал Юли (Кой Да Му Го Тури). Митко май привърши. Пее. Митко пее добре. Народни песни. Тука има много чужденци. Български език се чува рядко. Ама това си го знаете – Слънчев бряг, Банско – село грамаданско! Яко, нали? Сега го измислих. Митко казва, че багажът му е несъразмерен. То моят винаги е несъразмерен. Също като мен. Лика прилика. И асо пика. Зад дърво.
Айде стига глупости. Понякога, като говоря със себе си, имам чувството, че разговарям с луд. Ама не приятно откачен като Ваня (тя ни приюти), а луд луд. Неприятно побъркан. Пак се отплеснах. Митко пак пее. Той изяде доста зеленчуци. И един банан. Сега се мие с водата, която си нося от София. Каза, че има вкус на солена вода.
     Ставаме.

     Сега съм на Иракли. Сам. Митака имаше среща с мацка в Слънчев бряг. Малко е тъпо сам, но и сам войнът е войн, както казват. Май е време за бира. Почнаха да идват разни психопати. Един циганин с бомбър и почти без зъби ме поздрави с добре дошъл и ме питаше за някви хора, които не познавам. Каза, че е на Иракли от зимата.
     Научих се да отварям бирите една от друга, с капачките. Не ми е ясно обаче как ще си отворя последната, която ще е сама с капачка. Ама има време. Има разни хора по гората. И много мухи също. Едно момиче ме гледа и се смее на приятелката си. Излязоха от гората. Двама младежи ловят риба, а трети спи непробудно до тях. Мухите са много досадни. Спящият стана. Всъщност само лежал. Къпе се. Едни хора с раници седнаха пред мен. Яки са. Мина един много пиян. Пита: „Има ли риба?”
По-късно. Плажът се изпразни. Много яко така. Надявам се да не ме изгонят някви тъпаци, претендиращи за собственици. Пратих SMS на Иван за проблема с бирата. Отговорът беше s zubi! Обадих се на Митко. Каза, че ще дойде. Късно. Хмм. То е почти късно. За стоп де. Но Митко има Вяра и може би ще успе. Аз пък имам още 3 бири. Идват още хора с палатки. Ама никой не спира при мен. Всички отиват в най-далечния край на плажа. Не виждам смисъл да ходя там, като и без това утре ще си ходя.
Един човек ме покани при техния огън в гората, има и добри хора. Тъмно е и съм по средата на нищото. Буквално. Странно и яко е. Остана проблемът с последната бира...Опъва се. Успях! Страшно е сам, не знаеш какво ще ти се случи, пеят Leningrad. Без коментар. Митака го няма... Айде до утре, че е тъмно.
Митко дойде. В 2 през нощта. Сега снима изгрева. Странното е, че и аз успях да се събудя. Изгревите винаги съм ги проспивал. Аз обичам да си поспивам. Митко е седнал по-надалече и може би медитира. Леле, дай да заспивам, че сега ще стане светло и ще напече. Пиче ли, пиче, както би казал някой от по-малко населено място. Сега ще си оправям багажа. Той естествено е разпръснат навсякъде.
Не пикай там, дет стопираш. Ама аз пиках и на 2-та си стопа досега. Сега съм до Стара Загора и възстановявам сили в едно крайпътно ресторантче. Сервитьорката е хубава. Има и котка, много прилича на моята. Само че е слабичка, докато моята е като борец. Чакам картофки и втора бира. Първата отиде за 4 и половина глътки. София е далече. Вече няма място в тефтера, а и нещо изтъпявам, така че по-добре да спра. Stop. Край. Finito. Конец. Вижте колко съм езичен.
Имам проблеми със солницата. Тя е от тези, дето нищо не пада, а ако я разклатя яко, цялата ще се изсипе. Какво да правя? Предаде се гадината.
Вкусно е. Стана ми хубаво. Хич не ми се ходи да стопирам. Ама какво да се прави. Искам да накарам сервитьорката да ми напише нещо, ама ме е срам. Тя влезе вътре. Ето я пак! Пак влезе. Сервитьорски природен цикъл. Капитан Кука е отсреща и енергично размахва палката си за спиране. Обича си работата. Не се отдава на всеки да бъде капитан. Още по-малко Кука.
     Напред и нагоре
          Звезделина
Това го написа тя! Даже се усмихна. Аре тръгвам. През кенефа и в София. Тя София си е кенеф, ама сега ще трябва да ползвам най-близкия. Чао и не прекалявайте с наркотиците!