автор: katbalu

В моите сънища често идват бели коне......
с буйни гриви, преспи сняг ме покриват
и ме молят да тръгна със тях!
Аз не мога!
Ветровете северни отнасят бодрия им смях.
Сребърни копита, скриват блясък във мъглите
и затихват в утринта.
И сама,
на кръстопът,
чакам полъх по тревите,
всяка нощ,
във всеки сън,
по един табун коне с белосинкави одежди,
пращам в чужди светове!
Но веднъж не дойдоха!!!!
От далече южен вятър пръсна в дланите ми прах.
Клоните с неясен страх, скрито шепнеха си нещо
и се вплитаха в косите ми
да ме задържат...............
Не успяха!
Чаках гост!
Урагана бурен извести копитния му бяг............
От нощта по- черен,
по- черен от догарящ въглен
долетя и ме отнесе................
Дали поисках аз да полетя
или самия вятър ме изтръгна с клоните.....незнам.........
Зад нас все още пламъци догарят............