автор: krissi

Драги ми Смехурко,
Твоята покана мира ми не даде,
цяла нощ се чудя и през час се будя.
Тази заран рано, в ранното сабале,
моливът заострих, над писмо се трудя.

Що ли да ти пиша, мътен е въпроса
биографията моя или приказка за коса?!
Ако е за мене, трудничка задача,
през години хвъркам,битието скача.

Как да го опиша, като думи нямам,
шарената черга на живот измама.
Няма да се жаля, смешки ще излея,
то какво остава, слънцето щом грее?!

Да му се порадвам, да му поговоря,
че след после време трудно ще го сторя.
Да му се нагледам, светло, лъчезарно,
че във Ада тъмно – ма, дали е вярно?!

Питаш ме Смехурко, нещо да разкажа,
приказката моя тук да ти покажа.
Хубав е животът, та макар и труден,
в радости и грижи, важното е да си буден.

Той, сънят спасява от тревожни мисли,
но така заспало, не живей се- тъй си мисля.
Дългичко писмото,спретнах отривисто,
бързам да го пратя, че да сме на чисто!

Весел да ми бъдеш, спорен, отговорен,
тъй”живот” след после, ще ти е отворен!
Остани със здраве, крепко кат Земята
и пиши, да не забравиш, чакат всички братя!

Поздрав най-сърдечен!
Твой приятел вечен, драголика K.iss.:)