автор: gabrielle

Тъгата
ме пронизва, и поглъща,
и размива.
Тъгата –
като жива плесен
ме убива.

Обгръща гърлото ми,
впита в него.
Преглъщам –
суха пръст,
или горяща пепел?

Тъгата –
като жива плът
пулсира.
Тупти, набъбва,
не умира.
И път да се излее
не намира.

Тъгата
ми извира и попива –
на извор станах,
но прогизнах.
Защото ручеи
от мен не тръгват –
аз давя,
не поливам.