автор: rashi

Видях го, докато минавах през един безистен в Лозенец. Беше стъпил на тялото на мъртвата си приятелка и размахваше криле в знак на безпомощност.
Сивата му човка като че ли крещеше "Помогнете, хора, помогнете! Тя падна, ей така, както си летяхме. Не мога да я оставя да умре! Не може да е мъртва!".
А безжизненото телце не гълъбицата лежеше по корем, до витрината на лъскавия магазин, и не помръдваше. Крилете и бяха тежко спуснати до тялото, върху сивите плочки - сиви като нея! Сиви, като сивото в душата на гълъба, което ще настане след като премине черната му мъка. След време, след много време!
След като най-сетне слезе от гърба и гълъбът започна да тича наоколо - паникьосан и невярващ, гледащ с невиждащи от ужас очи. А изглеждаше толкова обикновен. Просто още един гълъб, който търси трохи по паважа.