1
докато стълбите не отвеждаха
никъде
от нищото изкрещя човек
облечен в костюм
от истини
2
не обвинявай немия сом
той е ловец
и говори
единствено на своите
жертви
3
тя не ставаше за друго
освен да се смее на шегите му
докато лежи гола
в креват изработен от неизвестен
майстор
в краката му
измислено целомъдрие
4
по отпечатъците върху пръстта
разпознаха очите
които не виждаха нищо друго
освен своето собствено отражение
в синьото
5
свали луната
сякаш ненужна вещ на старец
разпусна воайорски
и полегна в изтърканите си чаршафи
замислен дали ще има следващ път
6
прибра в джоба си думите
засвири с уста
наместо да слуша обвинения
7
подариха му грамофон
който не работеше
поради
отминалото време
на плочите
8
сезоните вяло
погъделичкаха левия му крак
който за ужас на лятото
се оказа
изкуствен
9
стаята е огромна
стените боядисани цветно
и една картина на пирон
която не казва нищо
нищо
10
цигулката на Монтек Ларже
изгуби струната си
на последния концерт
в залата
без публика препълнена
с тишини
11
само вратовръзка
и празно шише от одеколон
как да имаш спомен за някого
следи без анотация
12
любеха се
като
сол със хляба
без музика
13
тридесет и втория ден е за опознаване
на врага в себе си
спим с него
а не виждаме
лице огледалото