в кривулиците на душите си се срещаме
и думите са шеговити приумици
на временния бог
да ни обърка
въпреки тази детска жестокост
някак успяваме
да уловим сигналите
и да си приютим раните
защото лекарството на другия
има само една съставка
в повече и в разлика
и това е билката мамина душица
която расте край реките
съхне карай харманите
и се добавя към сълзите
на другия