автор: Scratch

Това ли са историите,
За които си струва да пишем?

Игрите,смеха и любовите,
Злободневния дребен трагизъм...
Отричам се от всичко криво,
Излъгах и себе си и другите с нелеп стоицизъм,
Не,глупаво е,пък и някак нещастливо,
Жалки сме,изтъркани,прозираме.
Думите ни са така протрити,
Че всички виждат нелепите цепки по тях....
И всички ще бъден отмити,
Защото всяка дума лъжовна е грях...
Помните ли бедния хлебар в пекарната „Охрид”?
Къде е той сега?
Или пък поредния безчувствен чиновник,
За който думите ми са нелепа шега,
Те какво биха ни казали?