Повей ветре, моля те, просто повей.
Че толкова време усещам
единствено изгаряща жега.
А спокойният, лекуващ, нежен и хладен
твой повей ми липсва от толкова време.
Повей ветре, моля те, просто повей.
Че от толкова време чувам аз
само вопли за помощ
и болка и страх слуха ми долавя.
Заглуши ги, ти ветре, че
сили аз нямам вече останали в мене.
Повей ветре, моля те, просто повей.
Че толкова време над нас
тегне тежко и тягостно време.
Повей и разбутай, подреди, намести
толкова много безбройни неща.
Че тук, сам, сега аз не мога се справи.
Затова аз сега те моля, застанал пред тебе,
повей, ветре, просто повей.