Спечена пръст, суха трева,
птиците скрити в гората...
Слънце пече, лепне потта,
няма надежда за вятър.
Няма ни звук, няма живот,
мъртво, загадъчно, глухо...
Като змия – сивочер смок –
нещо приижда нечуто.
И изведнъж пепел и дъжд
смесени втурват се чудом.
Брулнаха в миг всичко надлъж...
Де го трудът? На ... за лудо...
Гръмна небе, сля се с поле
в някаква странна мътилка.
Факел дърво пламна, но не,
ей го пороя на жилки...