автор: katbalu

Чадърите затвориха крила
и пясъкът изгарящ от жарава,
въздишка топла прати към нощта
и нежно се отпусна в мрак и влага.

Морето като живо изпълзя
привлечено от танца на луната
към сушата протегнало ръка,
да вземе нещо и даде в отплата.

Разбирам го, езикът ни е общ
и пулсът ми, пулсира със морето...
Така е ден след ден и нощ след нощ,
и чувствам , че солено е сърцето ми.

И почвам да се будя през нощта,
с русалски мисли, с кожа изголяла,
и чувствам, как невидима ръка,
ме връща в дом във който съм живяла..............