автор: Liulina

Масата препускаше и човека не можеше да достигне чашата си.А тя чашата му подскачаше и му се хилеше подигравателно......Устата му подпухнала от чичо алкохол,трепереше по ъгълчетата готова да се разплаче от непрестанната си жажда.
Червендалестия нос се килваше напред назад по покривката и един грозен сопол се люлееше заплашително над чиниите с мезе.Сплъстената коса над вдлъбнатите пазарски чанти под очите му побираха в себе си неподозирана фауна.Човекът,ако мога така да го нарека,представляваше рядка карикатура,с множество комични ефекти.Погледа му плуваше удавен от спиртното фияско.Краката решиха,че е време да го отнесат у дома му...А къде е това?Паяжината оплела мислите му го завърташе като въртележка,а корема му лееше пяна от морски талази надигащи се с прилив чак към гореспоменатите устни.Главата,космата разлюляна топка се търкулна към земята.Надигна рязко туловището и го понесе към дома,където и да е това.....Люш,люш,люш ,люш ииии ша си прибереми!!!!Отново старите проблеми,няма време за женски крясъци,врявата го подкосява и отново е сутрин,а главата му е наковалня върху която не чук,а нещо лично му подсказва,че и снощи не е бил себе си....