автор: meiia

Превариха ме и красиви, и не толкова,
а аз унесена като галоп по хиподрума
растях неоспорима и ненужна като болка,
крещяша, замълачаваща и недолюбена.

Изгризах сто пъти сърцето си невинно,
спартански припечелило за нова ласка.
Кръвта е моята нестихваща интимност,
по-гола и от израз на посмъртна маска.

А ти ме знаеш и такава, и различна...
Защо ли ти разказвам себе си пред края?
Една лъжа и любовта ще е цинична.
Арената е голa. И кръвата ми! И безкрая.