автор: abased

Изгубих го...
не усещам повече
движението в мен.
Блъскащо, раздиращо,
искащо навън.
Мозъкът ми спря да диша
Гледам и мълча.
Не, защото знам.
Защото няма нищо.
Притъпено... безвкусно
едно и също...
от днес нататък
аз спирам да
живея

пресъхвам..
Никой Не знае Какво Е!

и всичко е там
всичко е вътре
ръцете ми треперят с ключа
Повярвай!
Чуй ме
но не слушай
гласа ми...
Това не трябваше да бъде изкуствено...
не е
Знам!
Не е!
Проблемът
е, че мисля,
че има
проблем
знам, че мога
знам, че мога
вярвам, че мога...
... почти...

черна капка
в кристала.
Вълни.
последни
глътки светлина

Тъмно и отровно...
Сковани. Упоени.
Повлечени
обратно
със спокойни очи.

Колкото и да искам
няма да мога.
Колкото и да искам
никога няма да се докосна отново
до всичко, заключено в мен.

някога...
дано прогори обвивката от вътре...
нали...

не...
няма...
отвътре съм аз...
аз съм отвън
сив и безличен