Отчаяно съм жадна за любов
и точно толкова отчаяно я търся!
Доколкова, че всичките приятелства
пожертвала бих за едната ласка.
За мимолетеното усещане на сладък миг,
и за ръце по кожата ми чужди...
Гладът е като глад за наркотик
и страда тялото ми в жалки нужди.
Сърцето – като хищник прегладнял -
с кървясали очи си търси плячка,
за нов живот във вените си закопнял...
(Усещам си смъртта след всяка крачка)
А знаех винаги че правя грешка,
но съвестта си заглушавах с викове.
Не е останало във мен нищо човешко –
в плътта ми си развъждам зверове.
И побеснели в клетката му влажна -
готови да се самоизядат със страст -
да ги удържам става невъзможно.
Душата ми разкъсаха в несвяст.
И водени единствено от жажда,
измъчвани от луд, неистов глад...
Любов или ръце по кожата ми чужди?...
Ако нахраня тях, какво ще чувствам аз?...