автор: angar

Расте край пътя бъзов храст.
На него - бъзов грозд.
На жълта дръжка, а пък сам -
по-черен и от кос.

По пътя хората вървят,
не се обръщат даже -
нали го виждат: бъзов грозд -
какво да му се каже!

Обаче гроздът е велик!

- Макар и бъзов грозд,
аз като другите не съм
обикновен и прост!

Тече във мене сладък сок
и светя аз безспир!
Безброй са гроздовете, но
сред тях съм аз Шекспир!

Аз виждам хората към мен
как жадно се заглеждат,
но не посягат - толкова
високо им изглеждам!

Затуй злословят:
бил съм чер,
бил съм горчив, отровен,
и ще изцапам всеки,
който
спре до моя корен...!

А хората вървят и хич
към него не поглеждат.
Той с паяжина се покри
и с кукувича прежда.

Накрая някакви скворци
до него се добраха.
Поклъвнаха оттук-оттам -
и после се осраха!