автор: krissi

“Когато видиш злото да гради, очаквай разруха.”

Най – сетне лудостта ще си отиде
и тихо, роболепно, като в манастир,
ще преклоня глава, изтривам дните
и с расото подменям бойния мундир.

Те, битките не бяха никак лесни,
и белезите винаги ще си стоят,
но тишината ще разсейвам с песни,
ще лижа рани, някога ще зарастат...

Но никога...( завинаги да съм проклета,
ако престъпя клетва и си изменя)
не ще повдигна камък да заметна,
на лошотията ответът ще е доброта...