автор: oper

Летеше тя волна и красива,
разперила бе крилете си в простора
и знаеше добре къде отива
забравила какво е то умора.

И притихнало и бе сърцето
пред непознатите й тук места,
затова отиваше, където
не ще бъде повече сама.

И водиха я ветровете бурни
към залезите топли тя летеше
и не бяха вече трудни,
бремето им не тежеше.

Премина тя през много бури,
пребори се с нощта свирепа,
и когато утрото се сепна и събуди
и нощта уплашено се стресна

усети тя рязката промяна
и съзря далече на земята
поляната, пътеката желана,
водещи към стряхата позната.

28 януари 2003