По-силен ли е Той от слабостта ми,
родена в ужаса от факта "няма те"?
Проклета да е трижди гордостта ми!
А бляновете зъзнат като камъни.
По-верен ли е Той от изневярата
на твоите астрални покушения?
На кладата от страсти доизгаряме
- проекции на сърцеразтресения.
По-пълен ли е Той от празнотата ми
от тебе наследена, с теб изпълнена?
Току-виж още утре във душата ми
поникнали от празнотата кълнове!
По-истински ли е и от лъжата,
изречена от твоето безмълвие?
Жестокост нечовешка е играта.
Агонията, слава богу, дълга е...
По-влюбен ли е Той от невъзможното
- да пиша жадни за отрова стихове?
Но не това, уви, е най-тревожното:
Любов, от невъзможна обич стихваме.