автор: La_ik

Убичъм да лежа пуд орехова сенкя.
Ду мене дъ бълбука ручей хладен.
Фъф негу бира (неколко шишета).
И никвъ мисъл – мозъкът дъ й празен.
Убичъм да съм тъп и безпрусветен.
Така не чакат нищичко ут мене.
Дури мъ пудпумагат с к`вото могат
И стимулиргват, начи, мойта ленност.

На умните – животя е ф тревоги
На тех им правят секакви прублеми.
Нас - тъпите, не ни закача никой
И даже ни убичат (зъ сравнение).

Избрал съм си да бъда тъп и грозен.
Тъка ше кретам ду дълбока старос.
Ш са топля ут гуривуто на тези,
Пудпалили съ ф свойта всеотдайнос.