автор: nomoreideas

Пустинята е просто остарял Океан, а душите ни са в оловни ковчези на дъното му.
Сърцата плачат, с червените си сълзи, за да поддържат телата ни живи.
Науката така е напреднала, че успява да синтезира сълзите ни в малки флакончета, с точна цена за всяко разочарование.