автор: Slovesna

Тишината е мой добър приятел.
При нея намирам утеха след суетата на деня, търся опора след тежки удари, получавам отговор на своите въпроси. Научих се да плача без сълзи, да питам без думи, кротко да се свивам в лоното й и да се вслушвам в безмълвието.
Тя ме научи да разбирам света!
Самотата е мой добър приятел. Научи ме да търся себе си, изгубена в безбройните лабиринти на въпросите без отговори, научи ме да намирам моите отговори на всемирните въпроси. Научи ме още да разбирам звездите, да усещам морето, а вятъра да събирам в шепите си, за да се топля.
Тя ме научи да обичам!
Тъгата е мой добър приятел. Тя ме научи да се радвам на красотата на дъгата, да виждам красивото в малката тревичка на полето, да чувам гласа на нощта, при изгрев слънце да поздравявам света. Тя научи душата ми да пее.
Тя ме научи да бъда красива!