автор: Smyrfietka

Тя тичаше.Дъхът й излизаше със свистене през стиснатите устни и дробовете я боляха от напрежение,но тя не спираше.По-далече,по-далече...Нейните дълги кестеняви коси се вееха от лекия бриз,който галеше унило знойната нощ.Стъпките на момичето отекваха в тишината на града и се сливаха с ритъма на сърцето.По-далече...
Накъде беше тръгнала?От какво бягаше?И тя не знаеше-само искаше да се освободи от тези тежки окови,които подтискаха душата й.Вдигна глава към мастиленото небе и се опи от блясъка на звездите.По-далече,по-далече...
Във въздуха се носеше аромат на липи-благ,упойващ сетивата.Тя вдиша с пълни гърди и сълзи на облекчение опариха страните й.Беше прекрасно чувство-да играеш с вятъра,да търсиш свободата на духа...
Когато се измори и падна на колене,девойката се разрида-бе освободила душата си от омразните окови,но осъзна,че е сама.Другите все още бяха пленници в собствения си затвор.
И отново погледна небето-звездите светеха измамно като кристални мъниста,ароматът на липите я задушаваше,а вятърът си бе отишъл,навярно намерил друг,с когото да играе...
Тя стана,отърси прахта от дрехите си и колебливо пристъпи назад-към онази така позната и уютна действителност,към оковите на своето време...