автор: katbalu

В бездънни води Вие хвърляте мрежи
и жадни лулите за риба горят
очите Ви -въглени трескаво питат-
"Дали ще са пълни?"
и..................теглят ловът.
И хвърляте в лодките толкова риба,
морето мълчи безпристрастно сега
и сякаш не вижда, как пърхат опашки,
как бавно отварят уста след уста......

Доволни сте стари рибари с лулите,
запретнали крачоли с мирис на сол,
огньовете палите вечер и спите,
до грохота тътнещ е вашият дом.......

И, кой ли, кого уловил е във мрежа?
Вий- риба ли,вас ли самото море?
И тънка, дантелена пяна заплита
обсебва завинаги рибарско сърце.