автор: abased

приятели, които искам да имам
   човек, който искам да бъда
            страхове
страхове
   оплели
           мечти и
надежди
     страхове, оплетени в още
толкова лесно
да ги закача и повлека всичките
    мои
само мои
      да виждаш с ъгъла на окото си
и да продължаваш да тъпчеш напред
          да не можеш
да оплиташ
       да мислите
     думите
всички не спират
   нито сега, нито никога
аз знам как ще изглежда
              представям си и разривам мислите

        и почти изплува - зелена...

люлки и роса...

          - секундата, в която ще замръзнат

всички

само секундата

                          преди лавина
секундата, в която
само шепа думи
ще заместят всички безсмислици
и най-после ще знам какво...

объркани, разкривени
       омразни треперещи нерви
и скърцащи зъби
        и мъгляви очи
и прецеждащ се звук
                  да избърша очи с ламинирани пръсти
       без ръце да разкъсам найлона

и ще бъда отвън
        и ще бъда сам,

но всички ще гледат към мен