През вадите дъждовни минах
(почти на крачка от небето)
и търсих вятър, който посред зима
разпъпва черните дървета.
Разпалих старото огнище,
зачаках отговора през комина
над мокрите дърва да нищи:
"Защо започна рано тази зима"
Мъглата се опита да ми отговори,
но в трънките смутено се оплете.
С тях не можа да се пребори
полегна като куче във нозете..
ръката ми очакваше,
каишка да отвърже
и във лицето ми проплакваше…
но аз…
…аз бързах!
Защото дните ни са къси,
заглъхва рано страст и грях…
и после с нежността се лъжем:
"Виж!
Отговор видях!"