“Прозрачно е а всъщност непрогледно”
Иван Гранитски
ххх
Всяка стъпка , всяка измислена стъпка ,
изяжда по малко от времето.
Стъпка е , че съм се пръкнала ,
стъпка е , че живея временно.
Раздиплих душата си. На ветрило.
Опълчих я срещу непознатото.
Надхитри ме смирено и хилаво,
тази стъпка , разчитаща знаците.
Извадих я от буквара за сричане.
Такава не ми беше потребна.
А тя - буквоядец себичен –
отнесе със себе си времето…
ххх
Сънувам се , винаги се сънувам ,
в онези сенокоси на залез.
Предадоха ме петите на глумите,
но пак сенокосвам залезно.
Сетивата ми , съвсем хлебоядни ,
са във нивата - онази със макове.
Разхождат се нощем по хладно ,
денем храбро омесват хляба си…