автор: fiera_inqueta

Сабалем станаф с рошава куса.
Пък за грима ми няа ти гуворя.
То ни бе въргаляни и чудиса,
напрау у либоф съм са заровила.
Удиалту килнату на инъ странъ,
краката си идвам усещам.
Пък ти ма фалиш, съм дързус, красутъ
ут хапани ти било чак гурещу.
То не чи много му разбираш, ама ай
ут мен да мини плюса щти гу сложа.
И утре сигур цялу селу ши узнай,
тамън повод шми дадеш да ти забия ножа.
Посля шта привържа със парцали.
Ранити ши ти прумия, съм дубра.
Пък, чи у селу били разбрали... кО!?
Шта путпра с куприва, шта разкраса.
И въжи ши ти сложа на връта,
да мой та тътря ду бустаня и убратну.
Щот рабута ши вършим, ней шига.
И няа са прайш на улаф щот шта фрасна.