Не шуми момче -рано е.
Гълъбите не буди.
Някъде на изток бяло е
и последната звезда блести.
Леко и въздушно е.
Само малко тъжно е.
Славеят е млъкнал
и трамваят плаче
след тъгата тръгнал.
Само малко нежно е
и момчето крачи..
Стъпките му будят първите кълвачи,
гълъбите ранни и врабците прашни.
Само малко страшно е.
Хората ги няма,чайниците съскат
и колите тръгват.
Светлината плисва и ни ослепява,
златна,жълта,бяла,сива…
Хей момче къде отиваш?
1974г