автор: qwer_1

„Ако всички китайчета изведнъж подскочат едновременно,
на земята ще настъпят ужасяващи катаклизми“
Популярен бъзик
В началото на века, 2001-ва година, месец Октомври, САЩ нападна Афганистан. Година след края на конфликтът там (2002г.), нападна и Ирак. Войната там продължи дълго, въпреки нарастналото обществено недоволство и приключи през 2008-ма. Още преди да свърши иракската война, беше планирана и следващата - с КНДР.
Отношенията между Народно-демократическата република и САЩ бяха обтегнати от много години. Отправени бяха няколко предупреждения по отношение на корейската ядрена програма, и след поредната криза нервите на американската администрация не издържаха и войната започна. Европа(в по-голямата си част) беше възмутена. Останалия свят беше изплашен. Дори Русия не можа да помири двете враждуващи страни.
Старите партньори на Америка отказваха да се намесват, под страх от последващ ядрен удар. Както винаги, след време се оказа, че(цитирам): "Korea is not capable of performing a nuclear strike." Но това не спря бойните действия - целта беше да се унищожи цялата инфраструктура (това разбира се не беше оповестено - разкри се по-късно, когато бе намерен секретния план на Пентагона).
Беше най-ужасната война, съчетала целия ужас на предишните на световни войни единствено върху територията на Южна Корея. Това продължи пет години. Милион корейци загинаха още през пътвите десет месеца. Жертвите на световния полицай също не бяха малко, но поради цензурираните данни имаше само догадки - около 350 хиляди убити и около 400 хиляди ранени - цифрите бяха подадени от специална комисия на европейския съюз и червения кръст, но и те бяха подвеждащи, тъй като в последния монент Съединените щати отказаха достъп.
Като че ли войната нямаше край. Но когато САЩ нарушиха Женевския протокол и използваха химическо оръжие, Китай реши да се намеси. Конкретния повод бе бомбардирането с VX (смъртоносен газ, едно от най-опасните оръжия за масово поразяване - бел.авт.) на столицата Пхенян - една от последните крепости на комунистическата сила, където отпорът срещу окупаторите бе най-голям. За два дни загинаха повече от половин милион души.
Китайската държава изпрати ултиматум до командващия американските въоръжени сили. В него се казваше, че ако САЩ не прекратят незабавно военните действия, Великата Китайска Народна Република ще предприеме контрамерки.
Естествено, бяха проведени срещи между американския президент и китайския държавен глава, но янките не отстъпиха, само обещаха да прекратят временно настъплението, докато се изяснят отношенията между двете страни. Азиатците увериха, че няма да използват оръжие за масово поразяване каквото и да се случи.
Появиха се слухове, че Китай приготвя някакво суперсъоръжение което ще реши съдбата на всички. Американската администрация остана безразлична. "Ние, а не те сме суперсила!" - това беше позицията им. И отново продължиха настъплението. След седмица министър-председателя на комунистическата република заяви пред ООН, че ще се случи нещо важно, може би най-великото и страшно нещо в историята на света, като добави, че то ще бъде предавано по всички възможни медии. Обяви датата и часът - 13.3.2013г. 13:13 - точно 47 часа от това предупреждение.
Американците не бяха особено разтревожени - те наблюдаваха всички ракетни силози на територията на Китай, освен това - според тях - противоракетния щит им осигурява абсолютна безопасност.
...
Заветния ден дойде. Ние в България слушахме сутрешното радио, когато прекъснаха програмата с извънредна емисия. Съобщиха, че КНР ще извършат "важното дело" след 13 минути.
При нас беше 7:00 часа. Изтекоха 12 минути. Когато последните 13 секунди останаха започна броене (на английски език, впрочем, но със силен акцент).
...Three...Two...One...!!!
Разнесе се тропот, сякаш стотицихиляди, даже милиони и милиарди неща се удариха едно в друго! Последва трус, силен трус, от който книгите изпадаха по земята, а стъклата на прозорците се изпочупиха!
Земетресение! Ужасно разместване на тектоничните пластове! Изглеждаше, че китайчетата бяха успели да сътворят земетръс!
За почти три часа комуникациите бяха прекъснати. Ние се уплашихме - мислехме, че Китай са взривили водородна бомба, въпреки обещанието си.
Тогава съобщиха, че огромно цунами, резултат от земетресението бе заляло повече от половината територия на Съединените Американски Щати. Загиналите са огромен брой. Разрушенията са парично неизмерими. Предупредиха ни за последващ трус до няколко часа - да бъдем готови. Отново се включи китайската емисия. Обявяваха на всички официални езици, че планът е успешен - "не се плашете" - казваха - "Всичко е изчислено. Великата Китайска Народна Република ще поеме щетите. Без паника. Ще последва нов трус. Всяко действие си има еднакво по сила и противоположно по посока противодействие. Планетата трябва да си дойде на мястото. Земетресението ще е не повече от 4 по скалата на Рихтер."
...

Петнадесет години след онзи съдбовен ден Земята е неузнаваема. Зелената планета отново е зелена. Вредното въздействие от парниковия ефект бе сведено дo обичайните размери. Спряхме глобалното затопляне. Елиминирахме употребата на нефт като внедрихме новите горивни клетки. Засадихме нови гори. Създадохме нови екосистеми.
Раят, както казваха, е на Земята. Сега е точно така. Само онзи непотребен континент, по-точно частта от него, гдето бе държавата „съединени щати“ е пустиня.