автор: azz

Бронзови безсъници в прозорците
на пост пред прохода отвъд гърдите.
Захапала опашката си влиза
и после я отгризва, не мутира,
а просто се отвързва от повОда
и степното броене на стрелките,
триглавата му същност триумфира
и времето разноезично се облизва
с мазоли по петите.
Много бързо
остърганите прагове примижват.

Прескачането може ли да е начало
или финал преди да се започне
от тъмната бездънност с цвят на риба
мълчи и пляска. Бляска и преравя
водите на неслучените смисли
околоплодни и бездънни.
Недопити.
Като перно във вторник.
Даже в зима.
Мъглявини кристални. Светят. Спирам.

Не говори когато галопират
очите ти по устните.
Те после..