автор: gabrielle

Отдалечавам се –
за кой ли път –
от онова,
което
е
животът ми.

Отдалечавам се.
Зад мен
се трупат
като
трупове
неизживени дни.

Отдалечавам се.
Затрупвам
в себе си
това,
което
би могло
да ме спаси.
…

Пустош.
Краката ми
потъват
в подвижни ледове.
Гърдите ми
попиват
сухи ветрове.
Очите ми
повиват
пустинни светове.
…

Отдалечавам се.
Вървя
към себе си.
Но толкова
е трудно
да затрупам
ненужното
със страници,
които
никой
не чете.