разтварям те,
като сок от грейпфрут в мислите ми
и горчиш по
сгънките на мозъка ми,
толкова, колкото да изпия
една чаша
уиски и да забравя за
неисканото ти присъствие.
в понеделник
ще изгоря всички написани с кръв писма
до отровен пушек
с който ще се нагълтам
още преди да е настъпило утре.
знаеш, че мразя да бъдеш винаги прав
затова те поправям като сбъркано в смисъла си изречение.
когато се науча да ти вярвам, ще спра да те
слушам и припявам само
nobody knows
докато ти се опитваш
да ме разбереш
оставям следи от нокти
по тънката ти гръбначна кожа
и нищо, че аз съм другата
(понякога)
така е по-забавно.
когато си тръгнеш
ще разбереш.
аз съм ти
нужна.