Виждал съм те някъде, дълбоко, в ума ми.
Винаги си бил там -
част от мен и личността ми.
Разбирам те- ти си сам,
но искам, да се забравим.
Ти - огледало счупено и криво,
желая ли те,
или трябва да те крия?
Ах, ти, колко ме обърка.
Велико чувство ли си,
или ежедневна тръпка?
Чувствам се скован,
изпълнен със страхове.
Душата ти е океан,
а моята- небе.