автор: katbalu

Бях малко момиче- дивачка,
но спомням си още в захлас,
как спъвах и дума и крачка,
щом зърнех го онзи хлапак

С фланелка и къси гащега,
със смугло, красиво лице,
той караше прав колелетата
и имаше смело сърце.

Момичето стана голямо
и тайната, той не разбра,
момчето пък-стана известно
едно от "цветята" в града.

Момичето, стана красиво,
забрави асфалтния хит,
но,
един ден го зърна случайно-
пораснал мутрясал и сит.

Мъжът я загледа по мъжки-
тя беше със къса пола,
за него тя бе непозната,
за нея той просто...... умря!