автор: frezija

В градината на дните ми
слана попари ябълките цъфнали
небето се отвори и
греховно вино с дъх отровен
              лъхна.
Реките, сякаш кървави,
нагоре в своя бяг се устремиха
и стъпките им първи
скали-хилядолетници покриха.

В алеята на нощите
дърветата ми в птици се превърнаха,
крилете им – от вятъра по-мощни,
очите им – посърнали!
Къде да се спася?
Стрелките на часовника ме дебнат!
И моля: Небеса, налейте чаша вино...
              за последно!