автор: dara33

Дори усети потта му. Обичаше я. Вкусът му солен и мъжествен я довеждаше до желания и фантазий. Играеха игра. Опасна игра. На страст. Любов. И още нещо...


Тази нощ щеше да бъде по осбена от предишната. Тази нощ, окъпана от отблясъка на луната в стъклото и нетърпеливото потропване от пръстите на вятъра по прозореца.
Имаше нещо, което витаеше особено във възудуха. Миришеше на Любов. Ухаеше на маргарити, потопени във ваза от бял кристал. Открояваха се на фона на тапетите, и разпръскваха светлина. Бяла. Имаше белота, нетърпение, и двата аромата се смесваха.
Любовно-маргаритен аромат. Красив и чист, като кристала, в който се оглеждаха очите на полилея. Опасно, красиво и вдъхновяващо. Тя не го чакаше. Дори и не мислеше, че тази нощ той отново ще почука. На старата врата, която отдавна крещеше за подмяна. Небрежна и по домашному, тя чу леките познати стъпки. Изтръпна. Той? Той идваше при нея, и тази нощ. Носеше невени в ръка. Тя ги пое, и се усмихна. Винаги се усмихваше, когато поемеше цвете. Невените бяха слънца. Той знаеше, че тя ги обича. Помнеше.
Букет от слънца, винаги я караше да се усмихва като самите тях, слънцата, които държеше в ръцете си. Чаша вино, и тиха музика в ноща. Лунната соната се разнесе из стаята с цялата си нежност и красота. Тя попиваше всеки звук с душата си. Той гледаше-нея. Отново красива, нищо че беше небрежно облечена. Обикновенно, и странно секси му изглеждаше в нощничка с лебеди, която откриваше дългите и крака. Изпита желание да я докосне. Не спря порива си. Просто послуша повика на сърцето си. Погали бедрата на жената. Тя спря, като закована. Погледна го в очите, и видя оня познат блясък, от който усещаше прималяване и присвиване в стомаха. Разбра. Предстоеше поредната вълшебна нощ. Дори усети потта му. Обичаше я. Вкусът му солен и мъжествен я довеждаше до желания и фантазий. Играеха игра. Опасна игра. На страст. Любов. И още нещо...
Тя се върна към него. Подаде му ръка, и го подкани да се изпарви. После, простичко го поведе към спалнята. Спряха се до пухеното легло. Приличаше на капан, в който те потъваха, и се самозабравяха. Гледаха се. В очите. Дори нетърпеливите ветрени пръсти, не чуваха, а той чукаше по прозореца. Тя се съблече. Лебедите паднаха в нозете и. Остана гола, апетитно съблазнителна огряна от любопитните очи на луната. Той я гледаше прехласнато. Тя винаги му изглеждаше толкона позната, и толкова далечна понякога. Сън. Видение. Приказка. Гола приказка. Протегна ръцете си към нея. Тя не се отдръпна. Обичаше ръцете му, нежни и докосващи плътта и. Огнените му пръсти докоснаха тялото. Беше вълшебно доксване. От онези, които сякаш те удря ток, но не смъртоносен, а любовно опасен. Остави се в ръцете му. Усещаше го...по цялото тяло. Дори не чу как той махна дрехите си. Стана скрито за сетивата и. Сега те бяха отдадени на звуците на сърцата им. Лунната соната звучеше, и въздухът напоен от любов едвам въздържаше дъхът си. Лежаха в омаята на пух, и преплетени, гледани от очите на лунните очи през прозореца и глухи за почукването на вятъра. Сега телата им имаха нужда едно от друго. Крещящата нужда да се усетят. Този път той беше нетърпелив. Разтвори бедрата и, после влезе със силен тласък в нея, за да и покаже кой е господаря. Изпита сладостта на сливането, и се потопи в нея, като пчела в нежните цветове на разтворено цвете. Тя го остави да властва над тялото и. Обичаше да усеща госпадаря. Извиваше се в ръцете му гореща от ласки и изтръпнала от целувки. Влудяваше се от допира, от усещането за принадлежност, от топлината му, от страстта му, с която я обладаваше. Всеки път беше като за първи път. Имаше вкус на море, ухание на тела, пот, аромати на маргарити и невени. Любопитните очи на луната не се отлепяха от прозореца. Вятъра спря да почуква нетърпеливо. И той се загледа, също като луната. Оргазмът дойде звездно изсипващ се в тази нощ...Притаени и изтръпнали, прегърнати и горещи бяха едно цяло. Цяло! Луната се изчерви. Те не видяха това. Бяха прекалено отдадени един на друг, и не забелязаха, или по точно не чуха, че вятърът си отиде засрамен от свойто любопитство, че гледаше. Тази нощ. На телата.


б.а. следва Телата/нощ пета/