Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: vesapo
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13944

Онлайн са:
Анонимни: 420
ХуЛитери: 2
Всичко: 422

Онлайн сега:
:: Heel
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифта Телата (нощ четвърта)
раздел: Еротика
автор: dara33

Дори усети потта му. Обичаше я. Вкусът му солен и мъжествен я довеждаше до желания и фантазий. Играеха игра. Опасна игра. На страст. Любов. И още нещо...


Тази нощ щеше да бъде по осбена от предишната. Тази нощ, окъпана от отблясъка на луната в стъклото и нетърпеливото потропване от пръстите на вятъра по прозореца.
Имаше нещо, което витаеше особено във възудуха. Миришеше на Любов. Ухаеше на маргарити, потопени във ваза от бял кристал. Открояваха се на фона на тапетите, и разпръскваха светлина. Бяла. Имаше белота, нетърпение, и двата аромата се смесваха.
Любовно-маргаритен аромат. Красив и чист, като кристала, в който се оглеждаха очите на полилея. Опасно, красиво и вдъхновяващо. Тя не го чакаше. Дори и не мислеше, че тази нощ той отново ще почука. На старата врата, която отдавна крещеше за подмяна. Небрежна и по домашному, тя чу леките познати стъпки. Изтръпна. Той? Той идваше при нея, и тази нощ. Носеше невени в ръка. Тя ги пое, и се усмихна. Винаги се усмихваше, когато поемеше цвете. Невените бяха слънца. Той знаеше, че тя ги обича. Помнеше.
Букет от слънца, винаги я караше да се усмихва като самите тях, слънцата, които държеше в ръцете си. Чаша вино, и тиха музика в ноща. Лунната соната се разнесе из стаята с цялата си нежност и красота. Тя попиваше всеки звук с душата си. Той гледаше-нея. Отново красива, нищо че беше небрежно облечена. Обикновенно, и странно секси му изглеждаше в нощничка с лебеди, която откриваше дългите и крака. Изпита желание да я докосне. Не спря порива си. Просто послуша повика на сърцето си. Погали бедрата на жената. Тя спря, като закована. Погледна го в очите, и видя оня познат блясък, от който усещаше прималяване и присвиване в стомаха. Разбра. Предстоеше поредната вълшебна нощ. Дори усети потта му. Обичаше я. Вкусът му солен и мъжествен я довеждаше до желания и фантазий. Играеха игра. Опасна игра. На страст. Любов. И още нещо...
Тя се върна към него. Подаде му ръка, и го подкани да се изпарви. После, простичко го поведе към спалнята. Спряха се до пухеното легло. Приличаше на капан, в който те потъваха, и се самозабравяха. Гледаха се. В очите. Дори нетърпеливите ветрени пръсти, не чуваха, а той чукаше по прозореца. Тя се съблече. Лебедите паднаха в нозете и. Остана гола, апетитно съблазнителна огряна от любопитните очи на луната. Той я гледаше прехласнато. Тя винаги му изглеждаше толкона позната, и толкова далечна понякога. Сън. Видение. Приказка. Гола приказка. Протегна ръцете си към нея. Тя не се отдръпна. Обичаше ръцете му, нежни и докосващи плътта и. Огнените му пръсти докоснаха тялото. Беше вълшебно доксване. От онези, които сякаш те удря ток, но не смъртоносен, а любовно опасен. Остави се в ръцете му. Усещаше го...по цялото тяло. Дори не чу как той махна дрехите си. Стана скрито за сетивата и. Сега те бяха отдадени на звуците на сърцата им. Лунната соната звучеше, и въздухът напоен от любов едвам въздържаше дъхът си. Лежаха в омаята на пух, и преплетени, гледани от очите на лунните очи през прозореца и глухи за почукването на вятъра. Сега телата им имаха нужда едно от друго. Крещящата нужда да се усетят. Този път той беше нетърпелив. Разтвори бедрата и, после влезе със силен тласък в нея, за да и покаже кой е господаря. Изпита сладостта на сливането, и се потопи в нея, като пчела в нежните цветове на разтворено цвете. Тя го остави да властва над тялото и. Обичаше да усеща госпадаря. Извиваше се в ръцете му гореща от ласки и изтръпнала от целувки. Влудяваше се от допира, от усещането за принадлежност, от топлината му, от страстта му, с която я обладаваше. Всеки път беше като за първи път. Имаше вкус на море, ухание на тела, пот, аромати на маргарити и невени. Любопитните очи на луната не се отлепяха от прозореца. Вятъра спря да почуква нетърпеливо. И той се загледа, също като луната. Оргазмът дойде звездно изсипващ се в тази нощ...Притаени и изтръпнали, прегърнати и горещи бяха едно цяло. Цяло! Луната се изчерви. Те не видяха това. Бяха прекалено отдадени един на друг, и не забелязаха, или по точно не чуха, че вятърът си отиде засрамен от свойто любопитство, че гледаше. Тази нощ. На телата.


б.а. следва Телата/нощ пета/


Публикувано от aurora на 10.06.2004 @ 18:35:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Еротика

» Материали от
   dara33

Рейтинг за текст

Средна оценка: 3.5
Оценки: 10


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

27.11.2021 год. / 16:36:04 часа

добави твой текст
" Телата (нощ четвърта)" | Вход | 3 коментара (8 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Телата (нощ четвърта)
от Dimi на 10.06.2004 @ 18:48:56
(Профил | Изпрати бележка)
Многто добре. Успяваш да си различна с всяка нощ. Успех при следващите!


Re: Телата (нощ четвърта)
от sapfir (fir@.abv.bg) на 10.06.2004 @ 18:53:50
(Профил | Изпрати бележка)
Притаени и изтръпнали, прегърнати и горещи бяха едно цяло..... Хубаво е! Поздрав!


Re: Телата (нощ четвърта)
от Liulina на 10.06.2004 @ 18:55:25
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Прекрасна хармония,нежна отвара от поезия в прозата,стремеж към красивото във любовното огледало на живота,повече от романтика,полъх на самодивско биле :)