автор: LIULINA

Погълната от свойте мисли,девойката вървеше бавно по прашния тротоар.Дъждът ръмеше и от време навреме небето просветваше,прорязано от светкавица.Тя не носеше чадър,а облеклото и бе твэрде неподходящо за да се разхожда така.Вятър завърташе есенните листа по пътя,северни нотки носеха след себе си началото на студа.Девойката вървеше като омагьосана и въобще не се оглеждаше.Колите който минаваха в близост до тротоара изпръскваха и без това подгизналите и одежди.Лекото якенце и късата поличка със тричетвъртите райрани чорапи,плитките,луниичките,рижата коса никак не се връзваха с тъжното изражение.

Девойката тръгна да пресича,озърна се най - сетне и забърза като сви наляво.Влезе в една стара кооперация и се качи на скърцащия асансьор носил върху плещите си дълги години,килограми и километри.Спря на седмия етаж,момичето слезе и затърси в чантата си ключове.До тук картинката не се отличаваше с нищо особенно.Вратата на средния апартамент бе отворена.Прекрачвайки прага момичето се озова пред една огромна бездна ,погледът надолу потъваше с километри,а в дупката проблясваха светлинки който се въртяха във формата на спирала.Тя скочи,падаше и падаше,докато не я спря твърдата повърхност на камъка.Колкото и против законите на физиката да изглеждаше това,тя падаше плавно елегантно,сякаш плува.Когато се озова долу,тя бе набрала от светлинките който растяха като тревички в тунела,протегна дланите си и ги издуха пред себе си,пътят пред нея се разкри в пълния си вид.Камък и стомана,фигури изобразяващи конници и крилати същества известни ни само от митологията.
Мистерията около девойката се увеличаваше.Тя пристъпяше ,но умисления и вид не изчезна.Пред нея се откри една врата,от теменужки тя я отвори и се озова в красива градина.Всякакви цветя изпълваха с аромат,цветове и екзотика тази градина.По средата и се издигаше цветен трон,а на него седеше един розов облак изпълнен с малки летящи фей.
- Здравей Миранда,дойдох си,горе е сиво и скучно,иде зима,вали дъжд,не мога да гледам как хората посърват.Грижите ги поемат в свойте обятия ,а ние живеем в приказката на техните деца.Фантазия къде е?- попита девойката.
- Излезе едно дете я извика,в момента рисува картина и му трябва размах на мисълта.-отговори Миранда или розовия облак.
- Трите грации къде са?
- Измислиха си някакъв бал на вятъра и сега танцуват.
- Добре,аз ще отида да сложа малко багри в южния край и се връщам.
-Добре Многоцветке.
Девойката или Многоцветка въздъхна и забърза към южния край на градината,а след нея една огромна прозрачна дъга изпълни въздуха с цветове.
Горе в едно жилище малката Гергана стоеше на прозореца и гледаше как последните есенни листи се отронват от дърветата и казваше на майка си.
- Мамо сега Многоцветка е тъжна,зимата ще намали работата и,трябва да нарисувам много пъстра картина,за да я накарам да се усмихне.
-Герганче,недей да фантазираш защото имаш домашно по математика и няма кой да ти реши задачите.
- Добре добре отивам....

Многоцветка въртеше погледа си и слагаше ли слагаше цветове,целия южен край на градината се превърна в карнавал.Тогава тя легна в люлка от лико и заспа до пролетта.