автор: korason

ИСКРЕНО...

Хаос...Живеем във времето на великия Хаос!
Смяна на цивилизациите, на ценностите и начина на живот...Любопитна съм към новите, непознати хоризонти, аз - едно от милиардите деца на Гутенберговата цивилизация. Целият ми живот е изпълнен с упорито изкачване по стълбата на Знанието. ..Интелигентна съм, знам невероятни подробности за хиляди неща. С богата култура съм, имам очи и уши за изкуството. А днес, на 45 години - НЕ ЗНАМ КАК ДА ЖИВЕЯ...
Объркана съм...Не знам как да изкарвам повече пари. Дори считам, че не е задължително да ги имам, за да съм щастлива..Това ме прави глупачка в очите на много хора, които забелязват как разпилявам способностите си в дребнотемието, в губенето на време с безполезни неща, в изхабяването на емоции по незначителни поводи.
Вглеждам се в живота на сина ми. Той е от поколението, за което Интернета е центъра на Вселената. Израснал е с него, голяма част от образованието си е получил чрез него. Но той е научил само нещата, които му трябват за да живее, за да бъде щастлив. Пред него е цялото Знание на света, има достъп до него, но той не го иска. Взема само частица от безкрайността. Изненадва ме невежеството му по много въпроси, възхищавам се от практичността му...А той е едно от милиардите деца на Интернетцивилизацията...

ЛИЧНО...
Решавам и аз да опитам да се потопя във Велената, наречена Интернет...Там няма утъпкани пътища..всеки открива своите. Безкрайни часове, прекарани в търсене.., но на какво? Безкрайни часове, прескачайки от сайт на сайт, без посока и цел, водена само от любопитството..Милиони хора са написали своето може би лъжливо послание към света. Написвам и аз своето и с изненада откривам, че някой го е чел, взел го е на сериозно и дори има мнение за него. И никой не е разбрал колко е фалшиво, изкривено и далече от действителността.... Това ме ужасява... !!!! Нима живея в един измислен, виртуален свят, в който всички малко или много са луди. Защото всяко бягство от действителността , както казва Фройд, граничи с лудостта и патологията. ...
Тогава разбирам, че съм заклета реалистка и предпочитам да гледам филма в киното, да видя картината в изложбената зала, да слушам музиката на живо, да чета книгата държейки я в ръка, да правя истинска, а не виртуална любов...Питам се: аз ли съм ненормалната, аз ли не разбирам новото....?
Аз ли съм глупачка, че мисля за тези неща , че ме засягат и им се противопоставям? Защото разбирам с какво наркотика Интернет ни зомбира, моделира, как изкривява представите ни за света, кара ни да бъдем бездейни и статични, как изяжда най-ценното, което имаме - Времето .... В същият момент съм покорена и възхитена от Интернета, от способността му мигновенно да ти предложи да се докоснеш до недостижимото, да намериш неуловимото, да ти спести време, за да продължиш да го изхабяваш, лутайки се в необятния му океан...



Това противоречие на любов и омраза към Хаоса, наречен Интернет, ме кара да се чувствам ранима, но....и жива. И в същото време - незначителна, една прашинка в базкрайността на Вселената...
Всъщност - имам ли избор? Живеем в края на Гутенберговата цивилизация...тя неминуемо ще си отиде...заедно със своите деца. А бъдещето май е с едно име: ИНТЕРНЕТ...