автор: elf

От няколко дни като изляза на терасата чувам едно котенце да мяучи.
Сто процента е бебенце, познава се по тънкото гласче. Слизам долу да го потърся и нахраня, но не мога да го видя. Като се кача горе пак го чувам да мяучи. Снощи се прибираме около 1ч. и го чувам отново, някъде на паркинга зад блока ни е. Половин час стоях там да го търся, ама то тъмно като в г..... На улицата пък имаше някакви полицаи, които дойдоха да видят какво се гъзурча там половин час и като им казах, че търся едно малко котенце, прихнаха да се смеят... , а после май се позамислиха и не ми повярваха, само казаха да се прибирам.

От както се помня обичам животните, до степен такава, че не мога да ям месо, не заради вкуса му, а защото като си представя, че това животинче е било убито, за да бъде изядено и ми се плаче.
Всичките ми приятели и познати са напълно наясно, че се спирам на всяка крачка, като видя котки и кучета, а колко съм събирала от улиците и съм им търсила дом, не мога да ги преброя. Често се случва и ако видя пострадало или по-лошо - умряло животинче, дни наред да мисля само за това и да плача, все едно съм го гледала с години.

Като малка, често чувах "Човек, който не обича животните, не може да обича и хората." Това толкова ми се е набило в съзнанието, че и днес като разбера за някой, че не обича животните и малко се дистанцирам... започвам да се питам "Дали е добър човек". Много познати ми се смеят на тази чувствителност, което на моменти приемам на шега, но в други моменти съвсем откровено ме вбесява.

Имам два спомена от детството, които никога няма да забравя... и до ден днешен се разтрепервам като се сетя за това. И двата са свързани с "дядо" ми /не питайте защо е в кавички, просто е така/. Единият е как пред очите ми скъса главата на едно врабче, което беше още съвсем мъничко и не можеше да лети. А другият - как хвърли котката ми от 7-мия етаж... Такива хора искрено ме отвращават, а когато са от семейството ми, направо ме карат да се срамувам....

Според вас сбъркана ли съм или това е просто обикновена част от характера ми?


Mukaveev:

"какво се... гъзурча там ..."

Каква хубава дума...

peaches:

Май е време за бебе Обсъдихме там песни, медени месеци... Нормална следваща стъпка


libkata:Не виждам връзката, но щом казваш
Ми не е хубава, ама в случая е точна
А на тебе това ли ти се стори най-интересно от цялата тема?

may4ka:
Ти си такава.И затова си прекрасна.Не си сбъркана.
Аз да се похваля, че съм вегетарианка не мога, може би единствено по отношение на зайчетата и сърничките, което не е много честно спрямо другите животни, но си признавам.

Сега се сещам нещо и аз.
Като малка, около 8 годишна живеехме в известния комплекс "Меден рудник" на 6тия етаж в един блок.Бяхме двете със сетра ми, тя тогава да е била 12 годишна.Имахме куче.И то изведнъж се разлая нещо на терсата.
Погледнахме навън, група момчета хвърляха камъни по едно котенце, то беше малко, а камъните отскачаха от телцето му.Викнахме нещо, но момчетата продължиха да хвърлят камъни.
Слязохме двете със сестра ми с кучето и тогава беше първото ми сбиване.
Имам още белег на крака, защото едното момче ме поразя с някакво желязо.
Както и да е, спечелихме битката(благодарение на кучето ) и си взехме котето.Беше момиченце, но аз го заклеймих като мъжко и го кръстихме Майчо, на мен
Майчо сега живее в същия вход на 8мия етаж и е по-дебел(а) от всякога.

Имам и още един случай дето ми удариха един шамар задето се скарах, че бият едно куче, ама мина, това да ми е


Но да, и аз вярвам в тази максима, за това, че който не обича животните не може да обича никой друг.
Жестокостите с тях са нещо което ме отвращава

peaches:Има връзка Това за обичането на животни и хора и аз го знам... Обаче има и продължение по темата. За кучета и котки. Кучетата олицетворяват мъжете, а котките - жените. А малките животни - децата... И затова..

Bariksto:
Много си си в ред даже! Трябва да има повече такива хора. Аз също не мога да отмина пострадало животно-та те са толкова бесзащитни.

Kika:
То след тази констатация кой ли тук би си признал, че не обича всички животни?!?

li_4inka:
Я ставай от компа и отивай да търсиш котиту...

libkata:
Демек от малка си падам по мъжете, жените и искам деца
Интересна е тази теория!
Благодаря ти.

Това ме подсети за една приятелка на майка ми, която й казала така "Не й пращай картички с малки животни, защото така се събужда майчинския инстинкт." Та може би и тя е имала това предвид.

kika:Еееее, чак сега ми светна що най-обичам кучетата!

may4ka:Аз съм сигурна, че ги обичаш, кво ми се правиш

peaches:Признаваш, не признаваш, важното е каква е истината и че ти си я знаеш...

Ev@:
Всичко си ти е наред!

И ние с децата колко пъти сме тичали навън заради мяукане...

Единственото нещо, което на мен ми идва малко в повече е причината за неяденето ти на месо.

Я се замисли хищните животинки с какво се хранят, а!? Нали пак убиват други животинки, за да ги изядат. Или убиваш, за да се нахраниш, или сам умираш от глад. Природа!

В заключение - всяко нещо, което е прекалено граничи с нездрав разум.

bariksto:
"То след тази констатация кой ли тук би си признал, че не обича всички животни?!?"
Що бе има и такива дето се хвалят с това

астер:"Според вас сбъркана ли съм или това е просто обикновена част от характера ми?"

Ако ти си сбъркана, значи ставаме две
Само дето аз не прощавам на месце в чинийка

kika:Кучетата обичам аз!
И пиленцата, и зайченцата, и сърничките, и мнооого други...

Прасетата не ги обичам. Определено!
Плъховете също

paganel:Еее, Либче, добре си си! Съвсем добре дори. Мааалко е в повечко това с вегетарианството, според мен, но това е личен избор все пак.
Но съм напълно съгласна, че тези, които обичат животни обичат и хората. Не е задължително да се обичат всички животни. Въобще нищо не е задължително, ама аз не контактувам с хора, които мразят животни!

Ev@:Аз не обичам всички животни.

А тези, които обичам..., го правя по различен начин... Просто обичам, обичам в тавичка.