автор: 6tepsel

Видях как утрото проходи
                                        колебливо -
като първа крачка на ухилен дребосък,
беззъбо се усмихна,
захапа лекичко оврага над реката
и се впусна по небесния си път.
Денят ще остарява до самотното си пладне,
после грохнало до залез ще се тътри.
За ден се ражда
                       и умира ден,
и всяка нощ зачева ново утро.
И без мен.