автор: pasata

В градината с бадемите денят е светъл,
нежна е нощта и любовта ни не е тъжна,
уханието на бадемите, разцъфнали
във бяло и в розово копнежно,
изпълва ни със блян, мечта, надежда,
помага да забравим страха и болката,
която всеки ден сподавяме.

В градината под клоните зелени,
в килима мек на свежата трева,
притихнали и упоени, пръсти сплели,
очите ти бадемови, ръцете кадифени,
горчиво – сладък дъх и допир,
покой и радост сред бадемите.

Сега сме тук – и ти, и аз,
в затвора на мълчанието вкаменено,
далеч от пролетта с дъха бадемов,
уж заедно, а от самотата разделени
и чужди във съвместното си ежедневно бреме,
поглеждам във очите ти угаснали и тъжни,
безпомощен да те докосна в прегръдка невъзможна,
безсилен дори сълзите ти да пресуша, поглеждам те
и сякаш питам: къде е нашата градина и бадемите…

Тихо, спокойно в топлата пролет
вятърът прошепва в клоните,
докосват се и се усмихват устните,
преоткрито, споделено щастие –
ти и аз в градината с бадемите.