По-добре да бях отвърнала от теб погледа си
към стената бяла
или да бях погледнала назад за да зърна
птица отлетяла
По-добре да бях притиснала очи, или да ги
бях изболя
по-добре да бях побягнала от страх през полето
гола
И да бях пропуснала мига, в който ще ми се усмихнеш
леко
да не бях протегнала ръка, за да сложа отпечатък
в тебе
да не бях разбудила страха, който в кожата ти
лепне
да те бях проклела да мълчиш, да кръстосваш пътища
далечни
да не бях разчупила леда, който цял живот ни бе
ни сковавал
нямаше да гледам в теб, дете, без да знаеш
как ме нараняваш...