автор: ole72

Започва детството от днес.
А зрелостта оставам
да зрее в в мене за прогрес.
Детето защитавам.

Защото то е крехко. Аз
съм крехка, проумявам.
Но ето в моя детски смях,
тъгите си забравям.

Дали не може на едно-
да съм дете и зряла?
Да може. Във едно зърно.
Но вече съм посяла.