Светът помръкна от тъга,
светът помръкна от покруса,
разтърсен в своята душа,
че приказката свършва -тука.....
Разбила чело във бетон,
тя тихо, като дим отлитна
и.....в безопастност се прибра,
там- дето няма да я стигнат.
Тъгувай ден, тъгувай свят
една принцеса си отиде
смъртта със костелива длан,
успя до лейди Ди да стигне.
И друга приказка аз знам,
за принца, който роля нямал,
от синьокръвие прелял,
но крал -той никога не станал!
Красавицата спи в дворец,
но няма кой да я събуди........
над нея скръбният венец
вълшебствата далеч пропъди....