автор: frezija

Разказ
Земята има свои цветове.
Понякога ти подарява
нюанс, в очите светли на дете,
ухание, което вдъхновява.
А друг път вее с черни ветрове,
приижда, ближе с огнени езици
лицето и ръцете ти, а те
повярвали, че ги целува птица,
се втренчват със невиждащи очи,
в посока цветовете на Земята
и чуват: Имаш право да мълчиш
в безцветния си път от тук нататък.

Навярно ще попитате защо
избирам тъжен край за този разказ,
живея без палитра и платно
и само с въглен скиците си драскам,
защо не вярвам в светлия нюанс,
в очите на дете,
в небето, в двора.
Това е Ваше право, а пък аз
съм в правото си да не отговоря.