До ъгъла на тротоара
един художник с тебешир
Рисува цвете и момиче
Макар да знае – ще вали
След миг под пръстите вълшебни
Ще се роди една мечта
Едно момиче с нежно цвете
Една любов и красота
И без да иска ще се вгледа
Забързания минувач
Ще се усмихне ,ще му стане леко
Навярно ще остави и петак
Момичето с червена рокля
Ще го почерпи слънчоглед
Ще я погледне с поглед влюбен
И ще и купи сладолед
Но в миг небето се разплака
Заплака пъстрата мечта
Една сълза проблесна в мрака
Но може би е от дъжда
И минувача си замина
Навярно бърза за дома
А нежно стиснал тебешира
Художника остана сам
До ъгъла на тротоара
Един художник с тебешир
Рисува цвете и момиче
Макар да знае- дъжд вали