автор: krissi

Когато искаш дъх да поемеш,
а плуваш с глава под водата.

Когато да тичаш неможеш изобщо,
защот на части си – не тяло общо...

Когато изтъкан от нервни клетки само,
пропадаш, застанал изправен...

Тогава, така под водата – усмивка!
Ще можеш навярно, но след тази почивка.