автор: Gonzita

Ела, приятелко желана,
вземи ме ти във своите ръце,
ела лекарство ти мечтано,
да излекуваш болното сърце.

Вземи душата ми,освободи я,
от клетката,в която е робиня,
със свобода бленувана дари я,
че светът отгоре й се срина.

Тя хората така и не разбра,
тези егоисти лицемерни,
наивна ли бе или твърде добра
защо дните и бяха черни?

Не отговор няма да има,
не го и търси за това
и живее във студена зима,
а лятото търси в смъртта.

Да я стопли,да я отведе
по път мечтан да поведе,
далеч от скъпите приятели,
палачи нейни и предатели.

Ще бъде щастлива душата
в свят по-добър и мечтан,
ще забрави живота на Земята
и ще намери покоя желан.