A суетата си превърнах в мида
И в нея скрих желанието вечно
Да бъда пръв ,да могат да ме видят
Отчаян от досадно съваршенство
Заслушах се във вятъра в морето
Дъждът оставих да измие
Желанията тайни на сърцето
И истините дето си измислях
А пътят ми се стори кратък
Дали завръщах се или отивах
Във свят във който никой не познавам
И мислех си - дали ще се открия